България е държава в Югоизточна Европа, граничеща на север с Румъния, на запад със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра е естествената природна граница между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 993 km?, от които 261.4 км2 са крайгранични речни води и 101.3 км2 са крайгранични речни и морски острови. Към тази територия не се включва дванадесетмилната морска акватория.
Географска карта на България
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
В зависимост от обектите, географското положение може да бъде астрономическо, природно географско, икономогеографско и политикогеографско положение.
– Астрономическото географско положение се определя спрямо главните земни координати – основния меридиан Гринуич и екваториалната окръжност. Чрез него се определят географската ширина /спрямо Екватора/ и географската дължина /спрямо Гринуич/. За астрономическото географско положение съдим по географските координати на крайните точки на България /табл.1/. Между тези точки по въздушна линия дължината на страната е около 520 км., а ширината – 330 км. Географската ширина поставя страната ни по-близо до Екватора, отколкото до полюса. Това определя и особеностите на природните условия на страната. България заема южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението й на прехода между два климатични пояса се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с много голямо разнообразие. Астрономическото положение обуславя и сравнително големия ъгъл на падане на слънчевите лъчи, което определя страната ни като слънчева. Географската дължина определя часовото време в което се намира България. Положението й спрямо Гринуичкия меридиан я поставя в обсега на Източноевропейското часово време. Географската дължина е свързана и с климатичните процеси /с преобладаващия западно-източен въздушен пренос и свързаното с него количество на валежите/.
– Природногеографското положение на България отразява влиянието, което й оказват големите природни обекти, разположени извън нея: Атлантическия океан, Средиземно море, Черно море, Източноевропейската равнина, различни по височина планини (Алпи, Карпати, Динарски планини и др.). То предопределя климатичните характеристики, речния режим, географското разнообразие на почвената покривка, растителността и животинския свят.
– Икономгеографското положение на България се оценява по отношение на отстоянието й от страните на Европейския съюз, от най-оживения в света морски път – Атлантическия съюз, от главните европейски коридори(сухоземни пътища), от големи находища на природни ресурси.
– При политикогеографското положение се разкрива разположението и принадлежността на страната към различни регионални и световни политически и военни обединения и държави – НATO, Русия, близостта до „горещи точки“ и военни конфликти, и влиянието, което те оказват върху развитието и външната политика на България.
– Търговското географско положение се развива през различните исторически етапи. В наши дни външната търговия е с европейска ориентация. Значително предимство ни носи членството в Световната търговска организация /есента на 1996г./, асоциирането ни към Европейския съюз, членството ни в Черноморската икономическа зона за сътрудничество и в икономическите организации на ООН. С важно стопанско значение са транзитните превози на хора, стоки и информация през територията на страната ни. Създадените безмитни зони в Драгоман, Видин, Бургас, Русе, Свиленград и Пловдив предоставят определени митнически и други облекчения, които стимулират развитието на търговията на територията на страната.
ГРАНИЦИ
Общата дължина на границите е 2245 км:
- с Гърция – 493 км, от които 64 км е речна
- с Република Македония – 165 км
- с Румъния – 609 км, от които 470 км е речна
- със Сърбия – 341 км, от които 26 км е речна
- с Турция 259 км, от които 126 км е речна
– Северна граница
Северната граница на България с Румъния се разделя на две части — речна и сухоземна. Речната част обхваща участъка по река Дунав от устието на река Тимок до Силистра, с дължина от 470 км. По течението на реката са разположени множество острови, най-големият от тях е остров Белене с площ от 41 км2. На всеки пет години смесена българо-румънска комисия определя принадлежността на дунавските острови в този участък на реката. Сухоземната граница с Румъния се простира от Силистра до нос Картал на Черно море. Нейната дължина е 139 км.
– Източна граница
Обхваща крайбрежието на Черно море от нос Картал до устието на река Резовска. Нейната дължина е 378 км. Териториалните води достигат на 12 морски мили от брега, прилежащата зона – на 24 морски мили от брега и изключителната икономическа зона – на 200 морски мили от брега.
– Южна граница
На юг България граничи с Турция и Гърция. Границата с Турция е с дължина 259 км. Простира се от устието на река Резовска до село Капитан Андреево-най-големият граничен контролно-пропусквателен пункт на българо-турската граница. Границата на България с Гърция е с дължина 493 км и се простира от село Капитан Андреево до връх Тумба в планината Беласица.
– Западна граница
Границата на България с Република Македония се простира от връх Тумба до връх Kитка и е с дължина 165 км. Дължината на държавната граница на България със Сърбия е 341 км и се простира от връх Китка до устието на река Тимок.
Формирането на българската територия през вековете.
В това отношение най-важната особеност, която дава отражение върху икономическото, политическото и културно развитие на страната е нейното кръстопътно положение /на границата между Европа и Азия/. Още по време на Първата Българска държава България изпитва влиянието на географския и исторически детерминизъм. Тя среща противодействието на Византия, която не допуска съществуването в съседство на друга държава. Това е една от причините за продължилото около два века византийско робство. Нова политико-географска обстановка на Балканите се създава след завладяването на Балканите и Южна Европа от турците. В продължение на векове България е в зависимост от османската феодална система, характеризираща се със силен централизъм. Ранно-феодалните отношения в Османската империя връщат българското обществено-икономическо развитие няколко века назад, което предопределя значителното и изоставане от Европейските страни. От края на XVIIIв. българското обществено развитие силно се влияе от т.н. Източен въпрос. Повече от два века Балканите и Европейския Югоизток са зона на съперничество между Русия и Западните Велики сили. Първият официален документ, който описва границите на българската държава е Султанският ферман от 1870 година. С него се създава българската екзархия. След Априлското въстание и Цариградската конференция /1876-1877г./ Великите сили очертават първите граници на българската народностна общност. След Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ подписаният Санстефански мирен договор определя първите договорни, а същевременно и етнически граници на новата българска държава. В пределите на България са включени Южна Добруджа /до линията Черна вода – Мангалия/, Северна и Южна България и територията й възлиза на 160 хил.кв.км. На Берлинския конгрес /1878 г./ е подписан Берлинският договор, който разкъсва Санстефанска България на две части – Княжество България /включва Северна България и Софийско с площ 63 хил.км2/ и Източна Румелия /васална на Турция/. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия /площ 98 хил.км2/, границите на България се признават от всички Велики сили. Така България остава без излаз на Егейско море. След Балканската война и Лондонския мир /1913 г./, Турция връща на България около 23 хил.кв.км., а Македония е поделена между Гърция и Сърбия. Към България са присъединени Пиринска Македония и Западните покрайнини. Територията й възлиза на 111 хил.км2. Неудовлетворението от крайните резултати на Балканската война предизвиква избухването на Междусъюзническата война. Тя завършва с поражение за България. Според решенията на Букурещкия мирен договор на България се отнемат Южна Добруджа /7700 кв.км./, Източна Тракия, Егейска Македония и Западните покрайнини. Територията й остава 103 хил.км2. Ньойският мирен договор отново разпокъсва страната ни, като от България се отнема Южна Добруджа /дадена на Румъния/, Западните покрайнини и Македония /присъединени към Сърбия/ и Източна Тракия /присъединена към Гърция/. По този начин от страната ни се отнемат около 50 хил.км2 площ, населена с българи. През 1940 г. към България се присъединява Южна Добруджа /според Крайовската спогодба/. Територията на България възлиза на 111 хил.км2. В периода 1941-1945 г. към България временно са присъединени Македония и Егейска Тракия, но след Парижкия мирен договор /1945г./ тези земи се връщат на Югославия и Гърция.
Новата геополитическа ситуация на Балканите и в Европа след 1990 г. налага съществени промени в междудържавните отношения. Държавните граници и приграничните територии се превръщат в контактни зони на интензивно сътрудничество. В резултат на това се извършва процес на регионално /балканско/ и континентално /европейско/ интегриране на балканските страни, включително и България.