Легендата за орфей

Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си, скали и планини сеОрфей и Евридика раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски Смъртта на Орфейпевец.



След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината.

Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската рекаХебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му.