БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ОДРИСИТЕ – СТАРИТЕ ГОСПОДАРИ НА БАЛКАНИТЕ

“Няма по-голям народ от тракийския, ако не смятаме индийците. В случай, че бяха обединени, или се управляваха от един цар вярвам, че траките биха били непобедими и най-силните от всички останали хора. Смятам обаче, че това единство е невъзможно и никога няма да се получи, поради това те ще останат слаби...” - Her.IV- 3.

Тези думи са написани от бащата на историята в средата на пети век преди Христа. Старият автор е вярвал на всяка своя дума и едва ли е предполагал, че съвсем скоро, “чудото наречено обединение” което той е считал за невъзможно при траките, става действителност. Цар Терес - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.

Създадена е Одриската Империя, която според Тукидид няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град на брега на Бяло Море) до делтата на река Дунав. По времето на цар Сефт данъците, които постъпват хазната са 400 таланта злато и сребро, а поне още толкова са били получавани под формата на скъпи стоки. Като цяло приходите от данъци са били 800 таланта, един атически талант е 26 килограма, т.е. сумата се равнява на 20 800 килограма злато и сребро.



Всяка богата държава е прицел на чужди хора и трябва да може да се защити. Древните ни деди са знаели това прекрасно и са създали внушителна армия. Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души. Внушителната й численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх. – Thuc.-II-96-97



Безспорно одрисите са били едно от най-важните тракийски племена. Не отдавна учените разбраха и, че одрисите са първите траки, чието име е документирано. Става дума за споменаване в Линеар Б надписи (XV-ти- XIV-ти век пр. Христа) от Кносос и Тива (К.Порожанов, “Общество и Държавност у Траките”, 1998, с.19-20). Изображения на тези надписи са дадени в книгата на Б. Хрозни “Ancient History of Western Asia, India and Crete”.


Фиг. 1 - Линеарен Б надписи (от Крит и Тива), в които името Одрис е споменато. Четенето е лесно, предлагам таблиците на Younger за сравнение

Най-известните владетели от средите на одрисите са безспорно Терес I, Ситалк и Котис I. Терес е известен като енергичен и амбициран мъж с войнствен характер. Синът му Ситалк също притежава качества на военен стратег, но е по-сдържан, по умерен. Това проличава прекрасно от умението му да предотврати кръвопролитна война със скитите на цар Октамасад – Her.IV.80. Котис защитава ревностно интересите на своя народ и това става причина да бъде убит от двама ученика на Платон, които след бягството си в Атина стават там почетни граждани.

С течение н авремето одрисите губят старата си мощ. Царството им бива разделено на няколко части. Когато римляните стъпват на Балканите, одриската аристокрация е само бледо копие на старите владетели. За последно тези забележителни хора са споменати през IV-ти век от Амиан Марцелин – Amm. XXVII-4.9.

След този период разбира се одрисите не са изчезвали, не са се изпарявали мистериозно, а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе. Този процес се обяснява много добре от Дион Касий, който казва, че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена, а били наричани различно Dio-51-27.

Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и т.н. вече носели названието мизи (които по-късно биват наречени българи).

Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашият местен произход. Владимир Георгиев търси обяснение на етнонима Оδρυσσαι с гръцката дума Υδρυσσα като предлага тълкуване – водни (Траките и техния език, София, 1977, с.88). В това няма никаква логика, одрисите не живеят предимно край езера, или морското крайбрежие, а населяват най-вече планински райони. Освен това както се вижда от най-древния вариант на името, Оδρυσσαι започва с О, а не с Υ.

Смятам, че одриси е свързано със старобългарската дума одрина – ограждение, а също и с одър (с древно значение колове, дъски). Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове. С подобна семантика е името на мосюнойките, то идва от мосюна – кула. Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.

Дори и името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български. Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил. Тук ще бъде добавена една интересна подробност.
В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел. Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?

Щом племенното название на одрисите, а и техните лични имена притежават смисъл на български, то е повече от неуместно да се твърди, че ние сме нашественици в днешните си земи. Не е ли абсурдно името на великия наш владетел Тервел да се оказва тракийско, а на нас да се внушава, че дедите ни идват от Азия?

Време е да се сложи край на безсрамните лъжи мачкали дълги години нашето самочувствие, време е гордостта отново да изпълва сърцето на българина! Нека враговете ни да казват, че сме неспособни и, че не сме в състояние да станем единен, силен и благоденстващ народ. Дори и само напук на злословниците българинът може да покаже как се правят чудеса. Това, което е било в миналото може да се повтори и в бъдещето!