Рилски манастир

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.



Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът "Св. Преображение" с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

По време на османското робство манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. "... и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава"

   На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. " В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида."
   През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен.
   През 1821 г. след въстанията в Гърция, манастирът е ограбен отново от редовната войска.
   На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: " изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве ".
   През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик.

Освен че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел Рилският конгрес – общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който се дава оценка на досегашната дейност на организацията на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер Даме Груев, а в конгреса са участвали видни български революционери като Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Георги Попхристов, Петър Кушев, Мише Развигоров, Климент Шапкарев, Павел Христов, Добри Даскалов, Лазар Томов и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г.

На 28 юли 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“ [3]. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир" и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1961 г. е разрешено на монасите да се завърнат манастира и на 1 октомври 1968 г. монасите се завръщат в Рилския манастир, но притесненията над тях не престават.

През 1976 г. манастирът става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото Народно събрание със закон отменя указа от 1961 г.

Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата „Свети Лука“ са обявени през 1927 г. за „народна старина“ („Държавен вестник“, бр.69 от 1927 г.).

През 1968 г. Хрельовата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от Средновековието („Държавен вестник“, бр.77 от 1968 г.).

На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилския манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св.Иван Рилски, включващ църквата „Успение на Св.Иван Рилски“ и постницата Св.Иван Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът „Орлица“ с църквата „Свети Петър и Павел“; и църквата „Успение Богородично“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът „Пчелино“ - за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр.73 от 1992 г.).

През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина. Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век.

Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм на Рилския манастир.

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

Църквата „Въведение Богородично” е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.

Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.

Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположена църквата „Успение на свети Иван Рилски". През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е включена пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.

Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.

Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.

В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса, се намира църквата „Покров на света Богородица", построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, върху основи на по-стара църква – „Покров Богородичен”. Стенописите ѝ от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.

Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от град Рила и 18 km от Рилски манастир.

Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица” през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.

Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел” е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).

Рилският метох „Пчелина“ се намира на около 4 km също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18 в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.

Рилският манастир има статут на отделно селище с население (по настоящ адрес) от 58 жители