Фолклор. Фолклорна словесност

1. Какво означава думата”фолклор”?
- Произход:

Устното колективно творчество на народите е съществувало хилядолетия напред, преди английският учен Уилям Джон Томс през 1846 г. да измисли думата фолклор. Названието фолклор  е сложна дума, съставена от две английски думи: folk – народ и lore – знание, наука, и означава народна мъдрост, народно знание.
Думата фолклор означава цялата култура на народа, не само народното изкуство, а народните вярвания, знания и обичаи, заедно с музика, танци, живопис, скулптура...
В по – тесен смисъл под фолклор се разбира фолклорната словесност – художествени текстове, създадени от определен човешки колектив, които се разпространяват в неговата среда и разкриват неговите традиции (обичаи).
Фолклорното словесно творчество се създава във времето на патриархалното общество, в което се държи на ценностите на рода. Те се съхраняват като нещо устойчиво и важно за хората. За разлика от митическите текстове, които се приемат само като свещено слово и „достоверни истории”, фолклорните текстове се приемат като истории, в достоверността на които хората се съмняват. Фолклорът е културата на обикновените хора, наи – често неграмотни, трудещи се усилено и всекидневно за своя хляб. Във фолклора те влагали своите представи за света, за доброто и злото пресъздавали делниците и празниците си, отразявали вярванията си и правилата на общността. Като цяло фолклорът представя родовата общност(родители, деца, внуци). Друга голяма разлика между фолклора и митовете е тази, че в основата на мита стоят опозиционните двойки от представата за сътворението(хаос – космос; мрак – светлина и т. н.). А в центъра на фолклорното виждане за света застава човекът – такъв, какъвто в във всекидневния си живот, в раждането, сватбата и смъртта. Човекът, проявен чрез отношението си с другите хора, в героичното дело и в негероичния тежък делничен труд.


2. Особености

Колективност – създава се, слуша се и се разпространява от много хора.
Анонимност – няма известен автор
Предава се устно
Вариативност – текстовете се появяват в разновидности
      Във фолклорните текстове чрез повтаряне на едни и същи теми се постига осещането, че в живота никога нищо не се променя, а само се повтаря в кръг.
3. Фолклорна словесност

1. Песни – кратки фолклорни музикални изпълнения

- Митологични: отразяват вярата в чудодейни сили и същества. В тях се откривали и различни суеверия - за змейове, самодиви, за слънцето и месечината, за болести, най – често чумата.
- Обредни: свързани с трудовата дейнот. Те отразяват различни празнични и делнични ритуали (за сватба, кръщене)
- Трудови: възникват като необходимост при извършване на трудова дейност, която би могла да се облекчи или разнообрази с песента.
- Битови: те са най – многобройни. Отразяват бита на българското семейство. Делят се на любовни и семейни. Главни теми са родители – деца, братя и сестри и т.н.
- Хайдушки: израз на народната воля за свобода и справедливост. В тях е заложена почитта и обичта на народа към хайдутите.
- Юнашки: близки до хайдушките. В тях наблюдаваме приказни и фантастични елементи ( песни за Крали Маркои други юнаци)
- Исторически: те възпяват събития от гражданскатаи военната история, както и важни от това време личности.

2. Приказки – те са устни фолклорни произведения, основани на измислени герои и събития.
- Битови: те откриват бита на българина и разглеждат проблеми като – богатството и бедността, ума и глупостта, трудолюбието и мързела.
- Вълшебни: те разказват за приключенията и борбата на човека със зли сили и необичайни препятствия, като в края винаги победител е човекът.
- За животни: това са приказки за животни, на които са предадени човешки качества – лисицата, вълка, мечката, заека.

3. Предания и легенди

- Преданията се създават като към исторически спомен за действителни лица и събития се пренасят фантастични ( измислени) елементи. Но за разлика от приказките те са конкретизирани ( по – точни)
- Легендите са близки до преданията, но се различават с това, че имат много повече фантастични елементи. Съществуват различни видове лвгенди – за митически същества, за произхода на животни и растения, за сътворението на света и Хростиянски легенди.

4. Кратки епически жанрове

- Пословици и поговорки – те са кратки народни умотворения със завършена мисъл. Чрез тях се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него.
- Басни – кратки поучителни творби. Фолклорната басня завършва с поука, поднесена под формата на пословица или поговорка.
4.Първи събирачи на фолклор


Интересът към народното творчество се засилва през 18 век. Изследователите на фолклора обикаляли различни места, записвали от певците и разказвачите различни творби. Така е възникнала науката фолклористика. В България интересът към народното творчество се засилва през 19 век. През епохата на Възраждането. Сред първите български фолклористи са Кузман Шапкарев, Димитър и Константин Миладинови и Петко Рачов Славейков.По това време се смятало, че народното творчество е най – високото художествено постижение на българския народ.