Български предсватбени обичаи и обреди

На много места първото участие на младежа в коледуването и на девойката в лазаруването се считат за присъединяване към групата на младежите годни за женитба.
За българските моми и ергени не било трудно да се виждат, да се харесват, да се оценяват и влюбват. Място на техните срещи били празничните хора; сборовете в различните селища или при църкви и манастири, когато се е празнувал техния патрон и се е стичало население от цяла област; сватбите и годежите, където младите са участвали през цялото време на сватбените дни; ходенето на девойките за вода на кладенеца или чешмата; работа на полето; и разбира се тлаките и седенките, където младите девойки са показвали своето трудолюбие и сръчност, умението да запеят и да водят приятни и духовити разговори.
Ергените използвали различни знаци, за да покажат коя мома харесват. Най-широко разпространено е било грабването на момината китка. Девойката може само да приеме неговата любов или да я избегне, като внимава да не засегне или обиди момъка.
Любовта между младите започва с харесването, разбирано както във физическия, така и в духовния смисъл. Каква трябва да е момата за да бъде тя харесвана? Достатъчно е да се обърнем към народните песни: равна снага, тънка половина, бяло лице, руси коси, черни очи, бяло гърло, умна, кротка и работна. Момъкът държи да си избере подходяща мома. Да са с нея “лика-прилика като два стръка иглика”. А момъкът? Ако е работен, юначен, снажен, здрав и гиздав, то това е достатъчно да бъде предмет на моминските въздишки.
И те се женят “когато им излезе късметът”, т.е. момъкът се жени, когато поиска, а момата се омъжва, когато я поискат.
През втората половина на XIX - началото на XX век, момците и девойките можели да встъпват в брак след 16-17 годишна възраст. Докато горната граница била различна. Девойка, която не се омъжила до 22-23 години губила възможност за сполучлив брак. За момците тази възраст била 25-28 и зависела от професията, която упражнявали. През 60-70 години бракове се сключват между 20-24 години.
Искането на съгласие за брак е известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванинье и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н. Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата (сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и през пости) и в дома на момата. Държи се посещението да остане в тайна, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Ако семейството на момата е дало съгласието си, на другия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (т. н. малък годеж, наричан още малък главеж, малка углава, сговор, нишан, запив и т.н.). По правило момъкът не присъства на малкия годеж. Момковия баща носи бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майката на момъка приготвя нишан. Основните моменти в малкия годеж са: а) размяната на нишана между двете семейства; б) целуването на ръка, с което момата приема предложението за женитба; в) наздравица с ракията на годеника.
Големият годеж (годеж, голям строй, голям главеж, голяма углава, голям нишан) в много отношения напомня малкия, но при него всичко е по-тържествено и по-богато. За ден на годежа се избира някоя неделя или празник. В зависимост от имотното състояние на момковото семейство се приготвя и подходящ подарък за годеницата. Задължителна негова съставка са различните видове монети и метални накити и зелена китка, увита с червен конец.
Най-важен момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното, колко трябва да заплати момковият баща за “бащино право” на момините родители и т.н.
След постигането на договореност свирците започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за “на добър час”. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.
Периодът от годежа до сватбата трае от една седмица или един месец до половин, една, две или три години.