Легенда за метличината

Древна украинска легенда разказва, че някога живяла бедна вдовица, която имала единствен син Васил. Той бил много красив, работлив и добър. Много момичета въздишали по него, но той бил сляп за тяхната красота и не обръщал внимание на никоя девойка.
Младежът ставал в ранни зори и отивал на полето, където работел до късна вечер. Когато си отивал към селото, минавал край една река. Измивал се от прахоляка и посядал на брега да почине и да се полюбува на водата, която спокойно отивала към морето.
Момъкът не знаел, че в реката живеела русалка, която всеки ден тръпнела в очакване кога ще се появи той. Докато почивал на брега, тя му се любувала и шепнела:
- Ако ти ме обикнеш, ще заживеем с любов в глъбините на реката. Погледни ме, надзърни във водата, ще видиш колко съм красива!
Така станало, че момъкът чул шепота на русалката, но той не желаел да напусне родната си земя и затова дори не погледнал във водата. Не искал да види дали наистина там живее чудна хубавица.
Разсърдила се русалката, обидила се и изрекла клетва:
- Тогава никоя няма да те има! Превърни се в цвете и остани в полето, което толкова обичаш!



Изведнъж сред полето се появили сини цветя. Те били толкова сини: като очите на Васил, като водата на реката, в която живеела русалката, като небето.
Тогава хората нарекли тези сини цветчета „васильки“ в памет на момъка, който не се отрекъл от родната си земя.

* метличина на руски език е "василёк"