Легенда за лястовицата

Едно време невестите много се срамували на свекъра и свекърва си. Тогава бил обичай: като се доведе снаха у къщи, невестата по три години време говеяла (мълчала). Па веднъж едни люде довели си снаха, па тя била много срамежлива и толко се срамувала на свекър, на свекърва и на девере, та девет годин говеяла и никак не я чули да продума. Тя всичко правела: слуша, шъта, търчи, само не говори - толко била срамлива. Па те почнали да я карат насила да говори, тъй като обичаят бил само три годин, а тя се си мълчи. Па свекър и свекърва й рекли:
— Девет години време стана нашата снаха как е дошла у наша къща и никак не сме я чули да продума. Тя е няма, та затова не говори. Айде да си доведеме друга снаха на момчето, а тази да я махнеме!
Те годили момчето за друга невяста, а тая се си мълчала.
Било вечер, като довели новата снаха, седнали да вечерят, а тая, срамежливата, им светила с борина и като светила, чак тогава продумала:
— Проклета да е тая дружка, коя се срамува като мене!


Това казала и току литнала нагоре на комина, а свекър й я хванал отзад за гайтаните, та скъсал гайтана, а тя се качила на комина и станала лястовица. Оттогава станала опашката на лястовицата така разцепена. Затова сега лястовицата ходи къде ходи, но си прави гнездо на къща и мъти: тя е станала от човек и щом зацвърка, говори: „Да е проклета, да е проклета, коя дружка е като мене!"
И се махнал тоя обичай да говеят невестите пред свекър и свекърва.