Легенда за Българската земя

Това се случило отдавна , много отдавна...
Земята била пуста и неприветна...
Хората живеели зле.
По това време Господ да раздаде земни блага.
Повикал Той народите.
И всички се наредили пред Божия престол.А на края на опашката се сгушили българите.Почнал да раздава Господ , а край него се навъртал Дявола.
Първи се наредили англичаните - считали се за най-умни.
И Господ им дал моретата.
Всички получили каквото поискали на финландците - езерата , швейцарците - планините , руснаците - полетата , шведите - горите.Дълго давал и раздавал Господ с пълни шепи.
А дяволът от всички дарове си отчупвал скришом най-хубавото парченце и го криел!
И когато дошъл редът на българите за тях не било останало нищо.
Зачудил се Господ къде бил сбъркал , че не стигнали благата.
И нали е Господ - сетил се , че това е работа на Дявола.
А Лукавият се бил скрил в облаците и се радвал на откраднатото.
Но от Божието око можеш ли да се скриеш!
Притекли се ангелите да помогнат и принудили Лукавия да върне откраднатото.
Дал го Господ на българите.
И нали Нечестивеца си избрал най-хубавото станало така , че българите го получили!
Затова има толкова хубости в българската земя!
Има покрити с вечен сняг планини , тучни равнини , тъмни гори.
Има бистри езера , пенливи реки , синьо море.
Има ги красотите от Рая в нашата малка земя!
И нека помним , че била е в ръцете на Дявола преди да я получим!